Д-р Димитър Печилков: С колегите ми имаме правило - лекуваме чуждите деца като свои
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Димитър Печилков е ученик на МУ – Пловдив. Завършва медицина през 2000 година, компетентност по детски заболявания придобива през 2007 година, а през 2013 година - компетентност по детска кардиология. В момента е шеф на Отделението за следоперативно интензивно лекуване и реанимация на деца в Националната кардиологична болница.
Д-р Печилков, по какъв начин избрахте медицината за своя специалност?
Труден избор, най-вероято съдбоносен от контактите ми с лекари в близко обграждане още от дете. Професиите на родителите ми нямат нищо общо с медицината, само че и в двата рода има доста лекари. Дори моминската фамилия на майка ми е Хекимова - от турски - " знахар " значи доктор. Така избрах да изучавам медицина в Медицинския университет в Пловдив.
Кога направихте първите си стъпки в педиатрията?
От първите месеци на образованието по детски заболявания, което стартира в 5-ти курс от следването, попаднах на страхотни преподаватели. Те ми демонстрираха по какъв начин с доста труд и обич към дребните пациенти те могат да бъдат излекувани, да бъде върнато тяхното благополучие и, несъмнено, щастието на родителите им. Разбрах, че педиатрията е единствената интегрална здравна компетентност. Педиатърът би трябвало да е и пулмолог, и кардиолог, и нефролог, и невролог и така нататък Освен това, детето минава през разнообразни интервали - от новородено до зрял човек. Всеки интервал има своите особености и даже характерни болести. Трябва да се поставят грижи и за здравите деца, да се наблюдава тяхното физическо и нервнопсихично развиване през разнообразни стадии на детството, да се прави профилактика.
Кога разбрахте, че тя ще бъде Вашата орис?
Още от първите извършения по педиатрия, когато се срещнах с асистента си - доктор Елена Михайлова.
Как решихте да се посветите на незабавната и интензивна педиатрия?
Моят помощник по педиатрия – доктор Михайлова, беше завеждащ на детскито поделение по реанимация и на интензивното поделение. Тя е повода да се влюбя и отдам напълно на педиатрията и изключително на един от най-тежките й профили – незабавната и интензивна педиатрия. При децата методът е доста по-различен спрямо възрастните, най-малкото тъй като те не могат да обяснят положението си, да алармират при проблем. Уменията на детския интензивист са извънредно характерни. Ние се грижим за пациентите от деня на раждането, даже с тегло под 1000 грама, до деца на 18 години. За страдание, след над 20 година стаж в тази област откривам, че към момента няма обособена сходна субспециалност на педиатрията, а тя е извънредно нужна изключително през днешния ден.
Кой е най-вълнуващият Ви спомен от първите дни и нощи, които прекарахте в Детската реанимация на НКБ?
Тези мемоари са освен от първите дни и нощи. Те са всекидневие. При приемането в отделението нормално децата са в извънредно тежко положение и имат потребност от сложно интензивно лекуване с цел да се подържат функционалностите на органите и да оцелеят. След 10-15 дни същите тези деца към този момент са дружно с родителите си и се смеят, а по-големите подтичват по коридора и си играят. Често личният състав на отделението по реанимация дори не може да ги познае. Цяло знамение!
Кои бяха учителите Ви по това време?
Колегите в отделението по реанимация отпред с доц.Лачева, проф. Кънева, проф. Цонзарова, проф.Пилософ.
Ако имахте административна власт, какво бихте трансформирали, с цел да бъде работата на сътрудниците Ви по-спокойна и да им носи повече задоволство и самопризнание?
Вече е извънредно време да бъде основана Национална многопрофилна детска болница! Тя доста ще усъвършенства организацията на работата във връзка с детското опазване на здравето. По този метод ще може още веднъж да спечелим доверието на нашите пациенти и техните родители. И да им покажем, че в действителност желаеме да се грижим за тях и да им оказваме помощ. Задължително е действителното остойностяване на труда в областта на опазването на здравето и въвеждането на контролни механизми за качеството на работата, а освен за нейното количество. Трябва наложително да се реши казусът с дефицита на експерти по здравни грижи на национално равнище със съдействието на всички институции.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания?
Едва ли ще Ви изненадам с отговора си, само че като всеки човек, на който не доближава времето и е с такава динамична специалност, оценявам всяка свободна минута със фамилията си. Обичам да извозвам времето си с тях, обичам до момента с природата и спорта. Любимите ни спортове са ски, гмуркане. Харесват ми велосипедните обиколки, разходките в планината. Щастлив съм, когато имам опцията и времето да прочета забавна книга, да се видя с другари.
Какво желаете да пожелаете на сътрудниците си, с които работите дружно и посрещате компликациите и насладите на всекидневието?
На първо място да бъдат здрави – те и техните фамилии! Да не престават да правят работата си с този висок професионализъм, какъвто демонстрират и в този момент. Да не престават да се усъвършенстват. Да останат да работят в България. Искам да благодаря откровено на всеки един от тях за помощта, за поддръжката, за това, че сме същински екип. Медицината и изключително при интензивното лекуване и грижи без екипна работа не бихме могли да реализираме толкоз доста. Създал съм си едно предписание, което се стремя в никакъв случай да не нарушавам и считам, че съм го предал и на сътрудниците си - постоянно да дават оптималното от себе си и да лекуват непознатите деца като свои лични.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Димитър Печилков е ученик на МУ – Пловдив. Завършва медицина през 2000 година, компетентност по детски заболявания придобива през 2007 година, а през 2013 година - компетентност по детска кардиология. В момента е шеф на Отделението за следоперативно интензивно лекуване и реанимация на деца в Националната кардиологична болница.
Д-р Печилков, по какъв начин избрахте медицината за своя специалност?
Труден избор, най-вероято съдбоносен от контактите ми с лекари в близко обграждане още от дете. Професиите на родителите ми нямат нищо общо с медицината, само че и в двата рода има доста лекари. Дори моминската фамилия на майка ми е Хекимова - от турски - " знахар " значи доктор. Така избрах да изучавам медицина в Медицинския университет в Пловдив.
Кога направихте първите си стъпки в педиатрията?
От първите месеци на образованието по детски заболявания, което стартира в 5-ти курс от следването, попаднах на страхотни преподаватели. Те ми демонстрираха по какъв начин с доста труд и обич към дребните пациенти те могат да бъдат излекувани, да бъде върнато тяхното благополучие и, несъмнено, щастието на родителите им. Разбрах, че педиатрията е единствената интегрална здравна компетентност. Педиатърът би трябвало да е и пулмолог, и кардиолог, и нефролог, и невролог и така нататък Освен това, детето минава през разнообразни интервали - от новородено до зрял човек. Всеки интервал има своите особености и даже характерни болести. Трябва да се поставят грижи и за здравите деца, да се наблюдава тяхното физическо и нервнопсихично развиване през разнообразни стадии на детството, да се прави профилактика.
Кога разбрахте, че тя ще бъде Вашата орис?
Още от първите извършения по педиатрия, когато се срещнах с асистента си - доктор Елена Михайлова.
Как решихте да се посветите на незабавната и интензивна педиатрия?
Моят помощник по педиатрия – доктор Михайлова, беше завеждащ на детскито поделение по реанимация и на интензивното поделение. Тя е повода да се влюбя и отдам напълно на педиатрията и изключително на един от най-тежките й профили – незабавната и интензивна педиатрия. При децата методът е доста по-различен спрямо възрастните, най-малкото тъй като те не могат да обяснят положението си, да алармират при проблем. Уменията на детския интензивист са извънредно характерни. Ние се грижим за пациентите от деня на раждането, даже с тегло под 1000 грама, до деца на 18 години. За страдание, след над 20 година стаж в тази област откривам, че към момента няма обособена сходна субспециалност на педиатрията, а тя е извънредно нужна изключително през днешния ден.
Кой е най-вълнуващият Ви спомен от първите дни и нощи, които прекарахте в Детската реанимация на НКБ?
Тези мемоари са освен от първите дни и нощи. Те са всекидневие. При приемането в отделението нормално децата са в извънредно тежко положение и имат потребност от сложно интензивно лекуване с цел да се подържат функционалностите на органите и да оцелеят. След 10-15 дни същите тези деца към този момент са дружно с родителите си и се смеят, а по-големите подтичват по коридора и си играят. Често личният състав на отделението по реанимация дори не може да ги познае. Цяло знамение!
Кои бяха учителите Ви по това време?
Колегите в отделението по реанимация отпред с доц.Лачева, проф. Кънева, проф. Цонзарова, проф.Пилософ.
Ако имахте административна власт, какво бихте трансформирали, с цел да бъде работата на сътрудниците Ви по-спокойна и да им носи повече задоволство и самопризнание?
Вече е извънредно време да бъде основана Национална многопрофилна детска болница! Тя доста ще усъвършенства организацията на работата във връзка с детското опазване на здравето. По този метод ще може още веднъж да спечелим доверието на нашите пациенти и техните родители. И да им покажем, че в действителност желаеме да се грижим за тях и да им оказваме помощ. Задължително е действителното остойностяване на труда в областта на опазването на здравето и въвеждането на контролни механизми за качеството на работата, а освен за нейното количество. Трябва наложително да се реши казусът с дефицита на експерти по здравни грижи на национално равнище със съдействието на всички институции.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания?
Едва ли ще Ви изненадам с отговора си, само че като всеки човек, на който не доближава времето и е с такава динамична специалност, оценявам всяка свободна минута със фамилията си. Обичам да извозвам времето си с тях, обичам до момента с природата и спорта. Любимите ни спортове са ски, гмуркане. Харесват ми велосипедните обиколки, разходките в планината. Щастлив съм, когато имам опцията и времето да прочета забавна книга, да се видя с другари.
Какво желаете да пожелаете на сътрудниците си, с които работите дружно и посрещате компликациите и насладите на всекидневието?
На първо място да бъдат здрави – те и техните фамилии! Да не престават да правят работата си с този висок професионализъм, какъвто демонстрират и в този момент. Да не престават да се усъвършенстват. Да останат да работят в България. Искам да благодаря откровено на всеки един от тях за помощта, за поддръжката, за това, че сме същински екип. Медицината и изключително при интензивното лекуване и грижи без екипна работа не бихме могли да реализираме толкоз доста. Създал съм си едно предписание, което се стремя в никакъв случай да не нарушавам и считам, че съм го предал и на сътрудниците си - постоянно да дават оптималното от себе си и да лекуват непознатите деца като свои лични.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ